Традиции, обичаи и именни дни: 6 май - Гергьовден празник на Русе ;ден на храбростта

†. Св. вмчк Георги Победоносец (Гергьовден)

Един от най-почитаните светии в България е Свети Георги Победоносец. Той е покровител на земеделските стопани.

Гергьовден е един от най-големите стопански празници на българите, който поставя началото на новата трудова година. В наши дни се чества като Ден на овчаря, защото според народните представи св. Георги е покровител на пастирите. В народните песни за него се пее с любов и уважение, а самият светец се окачествява като “хубав”, “зелен” и “милен”. Още в ранно утро на празника жените и децата събират свежи цветя по поляните и кичат с тях вратите и прозорците на къщите си. Събират роса от тревите и се мият с нея за здраве. Стопаните отиват с шарен колак при кошарите и издояват първото мляко. В менчето пускат пари и здравец, за да са млечни овцете. През това време всяка домакиня замесва тесто и изпича специален гергьовденски хляб - “кошара”, “харман” или “боговица”. Пластично украсява хляба, като върху него моделира от тесто овчаря с гегата и неговото стадо. В чест на светеца - покровител на овчарството, във всеки дом се коли по едно мъжко агне. Около шията му се поставя венец от цветя.. На дясното му рогче се запалва свещ. Агнето се прекадява с тамян, прочита му се молитва и се коли пред вратата. Кръвта му се излива в реката, за да “тече берекетът, както тече водата” или в мравуняк, за да се “плодят овцете като мравките”. Кожата му се дарява на църквата. Около обяд всички се събират на празнична трапеза с печеното агне. Цял ден се пеят песни, играят се хора, организират се борби и състезания.

Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. По традиция на този ден овчарите отвеждат в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочита празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите. По традиция на празничната трапеза на Гергьовден във всеки български дом присъства печено агне или ястие от агнешко месо.