18 януари - Атанасовден

     /Атанасовден се празнува всяка година на 18 януари. Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. 

   "Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта", казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал:

"Иди си, зимо, идвай пролет"

    Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

      На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата. 

именници:

 Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка

17 януари - Антоновден

   Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не  варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

    Специално омесени за празника содени питки, намазани с  петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя  на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден. 

    В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се  честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

именници:

 Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка

14 януари - Василица / Банго Васил (куцият Васил)

    Един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми е Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван на 14 януари. Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банко Васил, а третият “патерицата”. Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат. На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.