Традиции, обичаи и именни дни: 2012-02-26

8 март Международен ден на жената

Осми март е празник на който се празнуват постиженията на жените в политическата, икономическата и социалната сфера, отбелязва се миналото, настоящето и бъдещето на жените по света. Празникът се чества от Организацията на Обединените Нации. В някои страни - Русия, Армения, Азербайджан, Беларус, Украйна - този ден е национален празник.
Смята се, че първият по рода си "марш на празните тенджери" в Ню Йорк, които се е провел на 8-ми март 1857г. е предпоставка за честване на Международния ден на жената.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
Осми март е празник на обикновените жени, които са създатели на историята.
Тази година 8на 8 март се празнува и Тодоров ден

Тодоров ден - Конски Великден

Именници: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка

Празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.

Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.

На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.

Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.

За първи път поп-фолк звезда на „Евровизия”, Софи Маринова отива в Баку

За първи път България изпраща на„Евровизия” поп-фолк изпълнител. Софи Маринова ще представи страната ни на международния конкурс в столицата на Азербайджан Баку през май. Певицата, която е от ромски произход, спечели българското издание на състезанието. Песента й „Love unlimited” беше определена за номер 1 от зрителите, които гласуваха за нея чрез sms-и. Решаващ за избора й беше и вотът на музикалните специалисти, членуващи в специално сформирана Академия.

Ромската перла Софи Маринова, както я наричат феновете й, извоюва победата си в конкуренция с още 11 изпълнители, достигнали до финала на „Евровизия”. Сред тях беше и друга звезда от поп-фолка Десислава, която от скоро прави основно поп музика.

За Софи Маринова това беше трето участие в българското издание на „Евровизия”. Още през 2005-а тя се пробва в състезанието заедно със Слави Трифонов. На финала на конкурса обаче, точно преди да изпеят песента си „Единствени”, телевизионният водещ обяви, че той е нагласен и дуетът се оттегля от надпреварата. Две години по-късно Софи се яви отново с рапъра Устата, но хитът им „Мой си дяволе” не спечели „Евровизия”.

Развълнувана, след като разбра, че този път е номер 1, Софи Маринова призна: „Мислих си, че пак ще ме излъжат. Че родата не е купила ваучери, за да пуска за мен. Много съм щастлива. Ако трябва да се обърна към някого сега, то е към Лоренцо. Защото той каза: Мамо, Господ да е с теб!”.

„Love unlimited” или „Любов без граници” е дело на Крум Георгиев и Ясен Козев, текстът е на Дони Василева. Софи пее основно на български, само в припева има няколко думи на други езици.

Песента си Софи Маринова ще представи в Баку на 24 май. Тогава е вторият полуфинал на „Евровизия”, в който ще участват 19 държави. Сред конкурентите ни са представителите на Сърбия, Македония, Турция, Босна и Херцеговина, Хърватия, Малта, Словения, Словакия, Естония, Литва, Беларус, Украйна, Армения, Грузия, Холандия, Португалия, Швеция и Норвегия. От тях само 10 изпълнители ще се класират за финала на престижния конкурс, който е на 26 май.

България ще участва в „Евровизия” за осми път. Най-големият ни успех е от 2007 г., когато песента „Вода” на Елица Тодорова и Стоян Янкулов-Стунджи се класира на пето място. В конкурса са ни представяли още несъществуващата вече група Каффе (2005 г.), Мариана Попова (2006 г.), Deep Zone и Балтазар (2008 г.), Красимир Аврамов (2009 г.), Миро (2010 г.), Поли Генова (2011 г.).

3 март Денят на освобождението на България

На 3 март се отбелязва националният празник на България - Денят на Освобождението на България от Турско робство и възкресението на българската държава.
На този ден е подписан Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя.
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил[2]) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.
На този ден, вдигат националното знаме и поставят венци на паметника на Незнайният воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание (парламента) до паметника на Цар Освободител - Александър II се запалват тържествени фейерверки. Благодарните българи поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България на руски, финландски и румънски войни в цялата страна.

1март - Баба Марта

Този обичай се смята за българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор).Българите в района на Преспа и Голо бърдо - Албания, както и в Македония също носят мартеници. В Северна Гърция също се среща подобен обичай.
Някога в България са ги носели също само жените и децата, но след средата на миналия век и мъжете започват да се закичват с тях.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта.
Обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.

26 февруари Сирни заговезни

Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни.Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините.

19 февруари Месни заговезни

Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. в седмицата след „Месни Заговелки" се яде много сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо.Иска се прошка от момъка,за да получи момата,която си е избрал.