Велика събота

     На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

    Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

    На Велика събота в полунощ водещия службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа "Христос воскресе" и богомолците трикратно му отговарят "Во истину воскресе". Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тия, които са в гробовете, живот подари". Според предания след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството-правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.

   Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Велика събота се прославя като "най-благословения седми ден". Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.

   Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.

     Според народните вярвания на Велика събота домакините, които не са успели на Велики четвъртък да боядисат яйцата, правят това сега. В съботния ден се месят козунаци, обреден хляб, кукли - обредни хлебчета с червено яйце в средата, които се подаряват на роднински деца, които идват на гости, носят се на кръстник и роднини. Някои домакини в събота приготвят и печеното агне, за да могат на самия празник да са свободни от шетня вкъщи.

Разпети петък

     Днес е Велики петък, или Разпети петък - денят, в който Божият син Исус Христос е бил разпитван, осъден и разпънат на кръст.

     Той бил поруган, подложен на мъки, неимоверни страдания и принесен в жертва за греховете на цялото човечество. 

    На Велики петък Исус бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. 

     На този ден в храмовете отслужват опелото на Исус. Затова и днес постът е особено строг: не се яде, нито се пие (дори вода).

     Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество страда. В този ден никой не подхваща каквато и да е работа.

      През деня не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове. В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му. 

      Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.

      Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

     По време на богослужението от олтара се понася Плащеницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. 

    След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на церемонията свещеникът взима Плащеницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма. 

    Поклонението продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

Велики четвъртък - боядисваме яйцата

Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.

Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.

На Велики четвъртък се замесват и козунаците 

Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.

Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 г.

Страстна седмица

Започна страстната седмица

  Последната седмица от живота на Христос се нарича Страстна седмица или Седмица на страданията.

    Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят и се извършват специални служби. Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания.

   На Велики понеделник Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

  Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

    В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

    Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

    Велики четвъртък е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата. Тогава се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.

  Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос и е посветен на неговите страдания. На Велики петък не се прави нищо - разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода.

  Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб . На този ден се месят и пекат козунаците. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е "Воистина воскресе!"

Цветница

      Днес православната църква отбелязва днес Цветница. Празникът е винаги в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

    На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите - с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.

     Имен  ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на цветя.

      Трапезата на Цветница съдържа постни празнични ястия като яхния със сухи чушки и маслини, печен шаран, рибно филе с гъби юечурки, салата от зрял фасул и картофи, кадаиф за десерт.