14 февруари - денят на любовта и виното

    Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените разкриват един на друг, че се обичат. Първоначално стар римокатолически празник в чест на Св. Валентин, той вероятно започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.

      На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоцацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.

    През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци, като при хетеросексуалните двойки това се прави обикновено от мъжа. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те, диамантената индустрия започва да насърчава Св. Валентин в неговото ориентиране към подаряване на бижута без примеси.

    Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка често се счита за сериозна.

 Днес отбелязваме два празника Денят на влюбените и Свети Трифон Зарезан. Зарязването е традиция в почти всеки лозарски район у нас. В ранни зори с хляб и вино лозарите си пожелават берекет и богата реколта.

именници:

Валентин, Валентина, Вальо, Валю, Валя

13 февруари - Преп. Зоя. Св. Евлогий, архиеп. Александрийски. Преп. Мартиниан

    Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария ПалестинскаРечник. На 18 години той се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения.

    Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.

    Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува. За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.

именници:

Евлоги, Евлогий, Евлогия, Зoя

6 февруари - Св. Фотий, патриарх Цариградски. Преп. Вукол, епископ Смирненски

      Божият угодник Вукол се отличавал от младини с незлобие и целомъдрие и бил преизпълнен с Дух Свети.

   Всехвалният възлюбен ученик, възлегнал на Христовите гърди, Йоан Богослов, виждайки, че това е опитен в духовния живот човек и достоен, го поставил за епископ на Смирненската църква. Това назначаване било твърде благовременно за християните на Смирна и Христовият светител извършил за тях много полезни неща. Просветен от Дух Свети, той сияел като светилник на светило (Мат.5:15). Онези, които стоели в тъмата на заблудите и идолската прелест, той просвещавал чрез небесната светлина и чрез светото Кръщение ги правел синове на светлината (Иоан.12:36) и защитавал всички от безбройните, невидими, но свирепи и неукротими зверове, които само търсят кого да погълнат (1Петр.5:8).

  Преди да се престави, свети Вукол връчил своето словесно стадо на блажения Поликарп и преминал от временния живот във вечния. След като тялото на светителя било погребано, Бог благоволил на гроба му да израсне мирта, за която било отличително, че лекувала болни.

именници:

 Доротея, Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светозар, Светлозар, Светослав, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина, Фотьо

25 януари - Св. Григорий Богослов

    Св. Григорий Богослов бил роден в Арианз, гр. Назианз, Кападокийска област. Баща и майка му били епископ св. Григорий Назиански и св. Нона. Учил заедно със св. Василий Велики в Атина. Голям богослов, писател, поет. Като архиепископ св. Григорий Богослов ръководил църквата в Цариград в продължение на 12 години. След това се оттеглил в Назианз, дето и починал през 390 г. когато бил на 80 години.

именници:

 Гаро, Григор, Григорена, Григорий, Гриша

24 януари - Св. преподобна дякониса Ксения Римлянка

      Преп. Ксения Римлянка била дъщеря на сенатор и носила името Евсевия, което означавало "благочестива". Нейните родители я сгодили за един сенатор. Тя била решила да посвети живота си на Исус Христос, затова напуснала избягала от дома си. Установила се на остров Коа. Там тя наела бедна къща и помолила да я наричат Ксения (странница). По-късно била посветена за дякониса. Тя водила възвишен живот. Колкото била строга към себе си, толкова била милосърдна и нежна към своите сестри.

именници:

Аксения, Аксиния, Ксения, Oкcaнa

Бабинден

   Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (и на 21 януари по стар стил) в чест на бабата акушерка в селото.

       От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ.

   На Бабинден се почитат бабите-акушерки, които са помагали на жените да родят. Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова бяла кърпа. В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи и пари.

       Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й. Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното - с паричка, вързана на червен конец.

    После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежавапречистваща сила.

Всяка благодарна майка е носела питка, варена кокошка, червено вино и ракия, завити в червена кърпа.

Този празник се е почитал като чисто женски и на него не са се допускали мъже. На почит в някои краища на България е бил и обичаят влечугене - тоест насилствено завеждане на бабата на реката, за да я окъпят жените, на които е бабувала. След това във водата се изкъпвали и раждалите жени.

18 януари - Атанасовден

     /Атанасовден се празнува всяка година на 18 януари. Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. 

   "Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта", казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал:

"Иди си, зимо, идвай пролет"

    Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

      На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата. 

именници:

 Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка

17 януари - Антоновден

   Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не  варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

    Специално омесени за празника содени питки, намазани с  петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя  на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден. 

    В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се  честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

именници:

 Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка

14 януари - Василица / Банго Васил (куцият Васил)

    Един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми е Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван на 14 януари. Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банко Васил, а третият “патерицата”. Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат. На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.

12 януари - Църквата почита Св. Татяна

       Св. Татяна била родена в Рим от знатни родители. Баща и, който бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и я научил на божественото писание. Когато достигнала пълнолетие, Татяна пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Тя станала невеста на Христа и му служела ден и нощ с молитва и пост. Заради добродетелния и живот Христос увенчал невестата Си с мъченически венец.

именници:

 Таня, Татияна, Татяна, Траяна

8 Януари - бабинден - професионален празник на всички акушери и гинеколози

   Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

    Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

 8 Януари е също така професионален празник на всички акушери и гинеколози.

Св. Йоан Кръстител - Ивановден

    Българската православна църква почита днес паметта на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден. Повече от 300 хиляди българи имат имен ден.

    Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръшавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.

    На Ивановден продължава обредното къпане за здраве, което се прави на Богоявление. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците.

    На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя" на дружината на чешмата, където го поливат с вода. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване. 

именници:

 Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян

6 януари - Богоявление - Йордановден

      "Църквата отбелязва 6 януари, като денят, в който бог се явява в трите си лица. Гласът, който чуват, е бог Отец, образа - бог Син, а гълъбът - бог св. Дух". С това е била възвестена тайната за Божествената Троица. В същия момент от небето се чул гласът на Бога - Свети Отец, който припознал Исус с думите: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." Оттам е и названието на празника - Богоявление.

     Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча.

    В народния календар празникът е известен още като Водици и с него завършват мръсните дни. Той е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен. На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава.

   Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

именници:

 Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий

2 януари - Св. Силвестър Римски

Православната църква почита днес Свети Силвестър. Той е управлявал цели 21 години римската църква и е покръстил самия император Константин Велики.

Денят е известен в народния календар и като Караманов ден. Той е свързан с обичая Полазване. И на този ден като на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, добър или лош, здрав или болнав, богат или беден - такава ще е годината.

      Този празник е известен още и като Карамановден.

На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер.

именници:

 Горан, Горица, Огнян, Огняна, 

 Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър

1 януари Васильовден - Сурваки

           Празника е известен още с наименованията: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Суровачка от дрян - в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже - сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие.

именници: 

 Васил, Василен, Василена, Василий, Василка,

 Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо