20 април

Именници: Жива, Живка, Живко, Жишо, Зоя




















 †  Светли петък. Живоприемни източник на Пресвета Богородица

18 април

Международен ден за опазване на паметниците на културата

     Този празник се празнува от 1984 година. 18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. България притежава обекти в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са:
Нематериално наследство: Нестинарството и хор на Бистришките баби.
Културно наследство: Боянската църква, Ивановските скални църкви, Казанлъшката гробница, Мадарският конник, Несебър - старият град, Рилският манастир и Свещарската гробница.

Светла сряда. Преп. Йоан. Св. мчк. Виктор

Преподобни Йоан бил ученик на св. Григорий Декаполит. Той приел монашеско пострижение твърде млад и израснал под духовно ръководство на своя учител. Когато император Лъв Армянин предприел гонение срещу почитателите на светите икони, преподобни Йоан бил подложен на жестоки мъчения заедно с учителя си Григорий. След смъртта на св. Григорий преподобни Йоан станал игумен на основания от него манастир в Цариград.

Именници: Виктор, Виктория

Христос воскресе! – Воистину воскресе!

 За християнския свят възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Първите християни са наричали Възкресение Празник на празниците, юдеите – Песах (в превод „преминаващ”), а българите сме го утвърдили в народната култура като Великден.

Във всички храмове минути преди полунощ свещениците с кръстна процесия изнасят Благодатния огън, от който всички присъстващи палят своите свещи. Процесията обикаля около църквата и пее пасхалния тропар: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

Всички се поздравяват с Христос воскресе! – Воистину воскресе!

По традиция пред множеството се чете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание:

Възлюбени във възкръсналия Господ чеда на светата ни Църква,

Отново е Пасха и Църквата ликува! Животът тържествува, а смъртта е победена! Отново ни залива вълна от онази радост, за изричането на която думите не достигат, но която всички верни чувстват в сърцата си в утрото на Христовото Възкресение! Христос воскресе! (пълен текст ТУК)

След обявяването на Възкресението вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си. 

В народната традиция Великден се свързва и с възкръсването на природата за нов живот, с победата на пролетта над зимата. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело, израз на радостта на хората от възкръсването на природата, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. 

Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.