3 ноември Арахангелова задушница

  Задушницата в събота пред Архангеловден (Мъжка или Арахангелова задушница) е "Велика задушница". Тя напомня за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и "мъжка задушница".

    На Архангелова задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.

     Във всеки православен храм се извършва литургия за упокой и обща панихида, която се отбелязва като Задушница.

    Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.

Ден на народните будители

  Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Отбелязва се ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република България.
    Духовното просвещение на българския народа даде тласък на национално-освободителното движение по българските земи.В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
       От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ".
      Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.

Международен ден на Черно море

       31 октомври е обявен за Ден на Черно море. През 1996 г. в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, за да бъде привлечено вниманието на обществеността върху усилията, необходими за спасяването му.

  През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.

   16 години след подписването на Стратегическия план учените отчитат признаци на подобрение в опазването и възстановяването. Все пак способността на Черно море да се възстановява е близо до критичната си граница и ако тя бъде премината, промените и в биосферата, и в живота на хората, ще станат необратими. 

    Най-сериозна заплаха за екосистемата на Черно море са замърсяването, свръхуловът на риба и неустойчивото развитие на крайбрежието. В деня на Черно море учените напомнят, че всеки от нас може да помогне за опазването му - като не оставя боклук по плажа и не изхвърля безразборно найлонови торбички, не излива мазнини и опасни химикали в канализацията и пести водата.

Св. мъченик Зиновий и сестра му Зиновия

    Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия живели в третия век. Прекарали живота си в киликийския град Ег. Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им.
Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ. Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример.
През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа. Идвал ред на Зиновий и Зиновия...
     Осъдени били на смърт. Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където щели да бъдат умъртвени. По пътя мълвели молитвено: - Благодарим ти, Господи, загдето ни удостои да се подвизаваме с добър подвиг, пътя да свършим, вярата да запазим. Направи ни участници в Твоята слава и ни причисли към ония, които са благоприятни на Тебе, понеже Ти си благ вовеки!
    Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зинавия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 година.

Именници: 

Зоран, Зорица, Зорка, Зорница

100 години от изграждането на храм "Александър Невски"

       В 9:30 часа ще бъде отслужена съборна света литургия в храм-паметника "Св. Александър Невски", по повод 100 годишнината от построяването на храма, съобщиха от Светия Синод.
   Литургията ще бъде отслужена от представители на поместни православни църкви, архиереи и свещенослужители от Света Гора, В края й ще бъде извършен благодарствен молебен за здравето на патриарх Максим.Самият той трябваше да отслужи литургията, той обаче няма да присъства и на честването на 98-ия си рожден ден в катедралния храм, тъй като е в болница.Ще бъде отслужен благодарствен молебен за здравето на Негово светейшество.Президентът Росен Плевнелиев ще присъства на тържествената литургия по повод 100-годишнината от изграждането на катедралата "Св. Александър Невски".
    Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев , с помощници руските архитекти Александър Смирнов  и Александър Яковлев и е издигнат на най-високото по онова време място в София. Първият проект  е бил изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е бил готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялото изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. За кратко през 1916 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий" (по това време, през Първата световна война, България и Русия са във война и влизат в сражения в Северна Добруджа), а през 1920 г. отново е върнато първоначалното име „Свети Александър Невски". Храмът е осветен на 24 август 1924 г.
     След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат внушителен брой изтъкнати руски и български специалисти, архитекти, художници и каменоделци.
Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш". Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща в първата по големина напълно завършена и действаща катедрала наБалканския полуостров ако не се вземат предвид певърнатата в джамия Света Софияв Цариград и ненапълно завършената „Свети Сава Сръбски".
     Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.

     Голяма светиня идва дар за 100-годишнината на патриаршеския катедрален храм-паметник "Св. Александър Невски". Осветено в Света гора, чудотворното копие на иконата на Света Богородица "Достойно ест" ще остане завинаги в София.