6 януари - Богоявление - Йордановден

      "Църквата отбелязва 6 януари, като денят, в който бог се явява в трите си лица. Гласът, който чуват, е бог Отец, образа - бог Син, а гълъбът - бог св. Дух". С това е била възвестена тайната за Божествената Троица. В същия момент от небето се чул гласът на Бога - Свети Отец, който припознал Исус с думите: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." Оттам е и названието на празника - Богоявление.

     Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча.

    В народния календар празникът е известен още като Водици и с него завършват мръсните дни. Той е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен. На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава.

   Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

именници:

 Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий

2 януари - Св. Силвестър Римски

Православната църква почита днес Свети Силвестър. Той е управлявал цели 21 години римската църква и е покръстил самия император Константин Велики.

Денят е известен в народния календар и като Караманов ден. Той е свързан с обичая Полазване. И на този ден като на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, добър или лош, здрав или болнав, богат или беден - такава ще е годината.

      Този празник е известен още и като Карамановден.

На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер.

именници:

 Горан, Горица, Огнян, Огняна, 

 Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър

1 януари Васильовден - Сурваки

           Празника е известен още с наименованията: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Суровачка от дрян - в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже - сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие.

именници: 

 Васил, Василен, Василена, Василий, Василка,

 Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо

Честита Нова Година

      Най-широко разпространеният празник е и сред най-старите в човешката история. Традицията на новогодишната празнична вечер датира от много отдавна.

   За древните вавилонци преди около 60 века новата година е започвала с първото новолуние след първия ден на пролетта – тогава те засявали новата реколта и цъфтели овошките и цветята. Празненствата продължавали 11 дни.

    1 януари не е означавал нищо нито от астрономическа, нито от земеделска гледна точка. Преди около 2600 години елините "изтеглили" празника в края на март, но и тогава първият ден на януари не е означавал нищо особено. През 153 г. пр. Хр. Римският сенат обявил 1 януари за начало на новата година. Но и това решение не било окончателно, тъй като всеки император в древния Рим смятал, че мнението му за Новата година е най-меродавно. Трябвало да настъпи 46 г., когато Гай Юлий Цезар въвежда новия календар - Юлианския календар.

    В ранната си епоха Католическата църква заклеймявала празнуването на Нова година като езически ритуал. В противовес на езическите празници и с разпространяването на християнството обаче църквата започнала да създава религиозни ритуали, включително тържественото отбелязване на настъпващата нова година. Все пак през Средновековието в християнския свят началото на годината е било най-различно – на Коледа, на Великден и т.н.

   Едва през XVI век във Венеция, а след нея и в другите европейските държави започнало да се празнува Нова година на 1 януари. Постепенно всички държави, използващи Грегорианския календар, приемат тази дата за начало на всяка нова година.

   През годините новогодишният празник се е превърнал в един от главните поводи народите да се повеселят, да си пожелаят здраве, щастие и плодородие, а празнично трябва да бъде както настроението, така и облеклата и трапезите им. Всичко това символизира надеждите на хората, че започващата нова година ще бъде по-добра и по-благодатна.