Международен ден на грамотността

Международен ден на грамотността

    Международният ден на грамотността се отбелязва на 8 септември. Обявен e от ООН на 17 октомври 1965 и честван за пръв път през 1966 г. Призван е да усили действията на обществото към разпространение на грамотността.

     През 2002 г. Общото събрание на ООН (с Резолюция № A/RES/56/116) обявява „Десетилетие на грамотността на ООН“, а на следващата година утвърждава представения отгенералния секретар план за „Десетилетието“ (Резолюция № A/RES/57/166). ЮНЕСКО става координатор на международно ниво по съгласуването и стимулирането на проявите предвидени в инициативата.

†.Рождество на Пресв. Богородица

Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник посветен на рождението на Богородица. В календара на Българска православна църква празника се отбелязва всяка година на 8 септември, в календара на Македонската православна църква и другите източноправославни църкви по стария календар празникът се чества на 21 септември.

Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден.Според обичаите стопанката на дома приговя празнична пита.Тя не трябва да шие и тъче,за да не се разболеят децата в дома.

Ден на Съединението

    На този ден се осъществява Съединението на Княжество България с т.нар. Източна Румелия.
    Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.
    От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (в-к "Борба") и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

    На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

    На 5 септември нeколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

    След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.

5 септември Св. прор. Захария и праведна Елисавета

Именници:

 Елза, Елисавета, Захари, Захарий, Захаринка, Изабела, Светлозар