24 май

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост



     В българската празнична система един от най-красивите и символно осмислени дни е честването на народната просвета, учебното дело и националната ни културата като продължение на великото дело на славянските първоучители - светите братя Кирил и Методий. За пръв път този празник е отбелязан в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. Редовното му национално честване започва от 1857 в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.

    Превърнал се в любимо тържество на буквите и цветята, 24 май се чества и зад граница - сред възрожденската ни емиграция в Румъния и Русия, дори сред българските заточениците в Диарбекир, сред студентите в чужбина. Масовото му възприемане е свидетелство за бързо протичащия процес на национална консолидация и разкрива жаждата на българина за просвета и наука.

     С написания по-късно от Стоян Михайловски всеучилищен химн "Кирил и Методий" честването влиза в кръвта на всеки българин още от ученическата скамейка. За официален празник е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.


†.Възнесение Господне:

    Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина. 



Именници:

 Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир

Няма коментари: