Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - Празник на София

       Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите и не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
      Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
       На този ден се раздават обредни хлябове, грозде и есенни плодове за здраве, щастие и любов. Извършват се кръщенета и венчавки. 

Именници: 

 София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо и Любен

14 септември - Кръстовден

Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен - Кръстовден

     Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.
Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. 

     Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.
    През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

    Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". 

    Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

    Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

    Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.

    През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

    През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.

    След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.
Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.

    Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

     Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

Именници:

 Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, 
 Кръстина, Кънчо, Ставри

Световният ден на красотата се отбелязва от 2003 година

    На 9 септември, по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология /CIDESCO/ се отбелязва Световният ден на красотата. Чества се от 2003 година. Комитетът e водеща престижна световна организация в областта на естетиката и козметологията.

Основана е в Брюксел през 1946 година. Има свои отделения в 33 страни. Красота е естетическа категория, която отразява хармоничното съчетание на отделните черти и елементи в даден обект, така че да се получи усещане за съвършенство, удовлетворение, наслада и удоволствие както за очите, така и за ума. Обектът може да бъде човек, предмет, природно място или дори идея.

    Красотата е много важна категория за естетиката, социологията, психологията и културата. В днешно време красотата е силно комерсиализирана. Идеалът за красота се е променял през вековете, но дори и в един и същ исторически период възприемането на красотата остава твърде субективно. Днес не е толкова просто да изглеждаш добре. Красотата не е само външна, тя е и вътрешна. Красотата е начин на живот. Красотата е излъчване. Тя е усещане за здраве и добро настроение.

източник: КРОСС

Международен ден на грамотността

Международен ден на грамотността

    Международният ден на грамотността се отбелязва на 8 септември. Обявен e от ООН на 17 октомври 1965 и честван за пръв път през 1966 г. Призван е да усили действията на обществото към разпространение на грамотността.

     През 2002 г. Общото събрание на ООН (с Резолюция № A/RES/56/116) обявява „Десетилетие на грамотността на ООН“, а на следващата година утвърждава представения отгенералния секретар план за „Десетилетието“ (Резолюция № A/RES/57/166). ЮНЕСКО става координатор на международно ниво по съгласуването и стимулирането на проявите предвидени в инициативата.

†.Рождество на Пресв. Богородица

Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник посветен на рождението на Богородица. В календара на Българска православна църква празника се отбелязва всяка година на 8 септември, в календара на Македонската православна църква и другите източноправославни църкви по стария календар празникът се чества на 21 септември.

Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден.Според обичаите стопанката на дома приговя празнична пита.Тя не трябва да шие и тъче,за да не се разболеят децата в дома.

Ден на Съединението

    На този ден се осъществява Съединението на Княжество България с т.нар. Източна Румелия.
    Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.
    От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (в-к "Борба") и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

    На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

    На 5 септември нeколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

    След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.

5 септември Св. прор. Захария и праведна Елисавета

Именници:

 Елза, Елисавета, Захари, Захарий, Захаринка, Изабела, Светлозар