Показват се публикациите с етикет имен ден. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет имен ден. Показване на всички публикации

5 септември Св. прор. Захария и праведна Елисавета







Именници:


 Елза, Елисавета, Захари, Захарий, Захаринка, Изабела, Светлозар

Св. мчци Адриан и Наталия

 †.Св. мчци Адриан и Наталия






Именници:
 Адриан, Адриана, Наталия

Успение на Пресвета Богородица - Празник на Варна


 †.Успение на Пресвета Богородица

   15 август (28 август ст. стил) - Разрешава се риба

   Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин. 

    От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.



  Празник на Варна

     На 15 август е празник на град Варна - морската столица на България. Отбелязва се от 1993 г. в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет







Именници: 
Мария, Мариана, Мариела, Мариета, 
 Марио, Марияна, Преслава

На 22 юли народът почита Мария Магдалина



  †. Св. мироносица и равноапостолна Мария 



   На 22 юли народът почита първата вестителка на Възкресението като сестра на Свети Илия. На нея се приписва първият възглас "Христос възкресе!".

  Мария Магдалина била родом от град Магдала. Според християнското предалние Христос прогонил от нея седем бесове, излекувал я от страданието й и оттогава тя го следвала вярно навсякъде. Православната църква уточнява, че личността на Мария Магдалена често се бърка с образа на опростената грешница, която помазала нозете на Исус и ги изтрила с косите си.
  В православната и католическата църкви почитането на Мария Магдалена има известни отлики:
  • православната я тачи предимно като мироноска-изцелителка от бесовете, която се появява епизодично в няколко от Евангелията, докато
  • в Католическата църква дълго време нейния образ легендарно се идентифицира с каещата се блудница от Марта и Мария.
   Естеството на връзката между Исус Христос и Мария Магдалена е предмет на многобройни конспиративни теории, догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като светотатство.
   Надали има друг художествен персонаж като Мария Магдалена в историята на изкуството, който да е бил толкова култов обект на вдъхновение и многобройно пресъздаване. Образът на Мария Магдалена преобладава освен в картините на средновековните художници, но и в тези на ренесансовите творци.
В киното на 21 век Мария Магдалена е изиграна от Моника Белучи в популярния филм Страстите Христови на Мел Гибсън.

Именници:  
 Мадлен, Мадлена, Магдалена, Магда, Миглена




20 юли - Илинден

† Св. пророк Илия (Илинден)


      Ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството, пророк Илия живял по време на цар Ахав и царица Йезавел, които се нланяли на езическия бог Ваал. Разгневен от нежеланието им да спазват заповедите на истинския Бог, светецът опитвал да им посочи правилния път чрез заплаха от суша и глад, чрез чудеса и усърдни проповеди.

    Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха. Юдеите вярвали, че той отново ще слезе сред тях преди идването на Месията. Ето защо когато след много години се появил Йоан Предтеча, той често бил смятан за върналия се на земята пророк. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Мойсей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.

    Повсеместно българите тачат св. Илия като господар на небесните природни стихии - градушката, гръмотевиците и светкавиците. Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно - бик, вол или овен. Селото се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбана. Свещеникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел на небесния светец.



Именници:
 Илия, Илиян, Илияна, Илкo, Илкa, Илчо

Св. вмчца Марина празник на Созопол



         †.Св. вмчца Марина празник на Созопол


      Българската православна църква почита паметта на Света великомъченицаМарина. Тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклоничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Марина много желаела да получи своето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството. 
     Пръв неин гонител станал нейният баща. 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели Олимврий на мисълта да я удави. Хвърлили вързаната девойка в грамадна каца с вода. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. 

      В народния календар денят на св.Марина е известен като Маринден. Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.




Именници:
 Марина, Марин, Маринчо, Маринка,
 Маринела, Марин, Марчо

16 юли

†.Св. свщмчк Атиноген и 10-те му ученици. Св. мчца Юлия девица






Именници:
 
Юлия, Юлиян   

На днешния ден православната църквата почита Св. Владимир

†.Църквата почита Св. Владимир



   На днешния ден православната църквата почита Св. Владимир. Той е известен с покръстването на Киевска Рус през 988.
   Смята се, че Св. Владимир е положил основите, върху които се издига хилядолетният храм на руската вяра, руската нация, руската държава и руската култура. Той е духовният прародител на руския народ.
   Животът му има два периода- езически и християнски. Като езичник е жесток, отмъстителен и порочен, извършил множество престъпления. Преди кръщението си ослепял.
    Приемайки християнската вяра, Владимир знаел, че това е най-тежката от трите предложени му вери. Той знаел, че християнската вяра означава път на Кръста и че пътят на Кръста означава да сложиш кръст върху цялото си минало, върху боклука на старите си навици, върху старата си душа. Промяната, извършила приживе се в душата на Владимир, е толкова голямо чудо, че не може да се обясни с никакви човешки усилия, а само с Божията милост и могъщество.
   В християнския период извършва просветителска дейност, укрепва християнската вяра.
Умира на 15 юли 1015 година.

Именници:
 Владимир, Владимира, Господин 

14 юли

†. Св. ап. Акила. Преп. Никодим Светогорец








Именници: 
Орлин  

Св. вмчца Неделя

†. Св. вмчца Неделя






Именници: 
Неделин, Неделина, Неделчо, Недялка, Недялко 

Петровден



†.Свети апостоли Петър и Павел (Петровден)


     Петровден (чества се на 29 юни) е неподвижен църковен празник , който в източноправославния календар е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел. Те са наречени още "стълбове на православната вяра". Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

    Българите вярват, че светците Петър и Павел са братя близнаци. Техният празник се предшества от двуседмичен пост. На Петровден стар обичай във всеки дом се коли най-младото пиле - "петровско пиле". Обикновено жените раздават част от него заедно с ябълки "петровки" в чест на светеца. Вярва се, че св. Петър е райски ключар и пазител на райската градина. Неговият по-голям брат близнак св. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата. Може да предизвика страшни горски пожари, градушки и наводнения.

     Апостол Петър, брат на ап. Андрей, бил рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на неговото Възнесение. Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, което означава "камък", му било дадено от Исус Христос. След Възнесението ап. Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Преданието уверява, че загинал мъченически заради вярата си заедно с ап. Павел. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправенип до всички християни.

    Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей - член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на на св. Апостоли /XIгл./ се разказва, че на път за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си, и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Наречен е "апостол на езичниците". Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Завършил живота си в Рим на 29 юни 67 г. В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.



Именници:

 
Камен, Камена, Кремена, Павел, Павлин, Павлина,
 Патриция, Петрана, Петър, Преслава

24 юни Еньовден



†.Рождество на Йоан Кръстител (Еньовден)


    В народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.

   Ладуването се провежда предимно от момите в различни дни на годината - най-вече на Васильовден /Нова година по стар стил - 14 януари/, на Гергьовден /6 май/, на Еньовден /24 юни/ и някои други празници.


именници:

 Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Янко, Янка, Янчо, Енчо, Еньо, Янаки, Яни, Янислав, Яна, Янина, Яница, Янка, Янко  

18 юни ПРЕП. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ




  Роден през 1722 г. в Банско. Вероятно има бурна житейска съдба преди замонашването си. Биографичните данни са оскъдни и се узнават единствено от предговора на неговата забележителна"История славяноболгарская", написана през 1762 г. Умира през 1773г. Написвайки историята, Паисий с непознат дотогава патос призовава към национално свестяване и национално самочувствие.

  Родоначалник на българската историография и на Българското взраждане.

13 юни


Днес имен ден имат: Асен, Аспарух