6 февруари - Св. Фотий, патриарх Цариградски. Преп. Вукол, епископ Смирненски

      Божият угодник Вукол се отличавал от младини с незлобие и целомъдрие и бил преизпълнен с Дух Свети.

   Всехвалният възлюбен ученик, възлегнал на Христовите гърди, Йоан Богослов, виждайки, че това е опитен в духовния живот човек и достоен, го поставил за епископ на Смирненската църква. Това назначаване било твърде благовременно за християните на Смирна и Христовият светител извършил за тях много полезни неща. Просветен от Дух Свети, той сияел като светилник на светило (Мат.5:15). Онези, които стоели в тъмата на заблудите и идолската прелест, той просвещавал чрез небесната светлина и чрез светото Кръщение ги правел синове на светлината (Иоан.12:36) и защитавал всички от безбройните, невидими, но свирепи и неукротими зверове, които само търсят кого да погълнат (1Петр.5:8).

  Преди да се престави, свети Вукол връчил своето словесно стадо на блажения Поликарп и преминал от временния живот във вечния. След като тялото на светителя било погребано, Бог благоволил на гроба му да израсне мирта, за която било отличително, че лекувала болни.

именници:

 Доротея, Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светозар, Светлозар, Светослав, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина, Фотьо

25 януари - Св. Григорий Богослов

    Св. Григорий Богослов бил роден в Арианз, гр. Назианз, Кападокийска област. Баща и майка му били епископ св. Григорий Назиански и св. Нона. Учил заедно със св. Василий Велики в Атина. Голям богослов, писател, поет. Като архиепископ св. Григорий Богослов ръководил църквата в Цариград в продължение на 12 години. След това се оттеглил в Назианз, дето и починал през 390 г. когато бил на 80 години.

именници:

 Гаро, Григор, Григорена, Григорий, Гриша

24 януари - Св. преподобна дякониса Ксения Римлянка

      Преп. Ксения Римлянка била дъщеря на сенатор и носила името Евсевия, което означавало "благочестива". Нейните родители я сгодили за един сенатор. Тя била решила да посвети живота си на Исус Христос, затова напуснала избягала от дома си. Установила се на остров Коа. Там тя наела бедна къща и помолила да я наричат Ксения (странница). По-късно била посветена за дякониса. Тя водила възвишен живот. Колкото била строга към себе си, толкова била милосърдна и нежна към своите сестри.

именници:

Аксения, Аксиния, Ксения, Oкcaнa

Бабинден

   Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (и на 21 януари по стар стил) в чест на бабата акушерка в селото.

       От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ.

   На Бабинден се почитат бабите-акушерки, които са помагали на жените да родят. Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова бяла кърпа. В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи и пари.

       Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й. Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното - с паричка, вързана на червен конец.

    После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежавапречистваща сила.

Всяка благодарна майка е носела питка, варена кокошка, червено вино и ракия, завити в червена кърпа.

Този празник се е почитал като чисто женски и на него не са се допускали мъже. На почит в някои краища на България е бил и обичаят влечугене - тоест насилствено завеждане на бабата на реката, за да я окъпят жените, на които е бабувала. След това във водата се изкъпвали и раждалите жени.

18 януари - Атанасовден

     /Атанасовден се празнува всяка година на 18 януари. Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. 

   "Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта", казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал:

"Иди си, зимо, идвай пролет"

    Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

      На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата. 

именници:

 Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка

17 януари - Антоновден

   Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не  варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

    Специално омесени за празника содени питки, намазани с  петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя  на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден. 

    В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се  честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

именници:

 Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка