12 януари - Църквата почита Св. Татяна

       Св. Татяна била родена в Рим от знатни родители. Баща и, който бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и я научил на божественото писание. Когато достигнала пълнолетие, Татяна пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Тя станала невеста на Христа и му служела ден и нощ с молитва и пост. Заради добродетелния и живот Христос увенчал невестата Си с мъченически венец.

именници:

 Таня, Татияна, Татяна, Траяна

8 Януари - бабинден - професионален празник на всички акушери и гинеколози

   Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

    Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

 8 Януари е също така професионален празник на всички акушери и гинеколози.

Св. Йоан Кръстител - Ивановден

    Българската православна църква почита днес паметта на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден. Повече от 300 хиляди българи имат имен ден.

    Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръшавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.

    На Ивановден продължава обредното къпане за здраве, което се прави на Богоявление. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и именниците.

    На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя" на дружината на чешмата, където го поливат с вода. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване. 

именници:

 Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян

6 януари - Богоявление - Йордановден

      "Църквата отбелязва 6 януари, като денят, в който бог се явява в трите си лица. Гласът, който чуват, е бог Отец, образа - бог Син, а гълъбът - бог св. Дух". С това е била възвестена тайната за Божествената Троица. В същия момент от небето се чул гласът на Бога - Свети Отец, който припознал Исус с думите: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." Оттам е и названието на празника - Богоявление.

     Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча.

    В народния календар празникът е известен още като Водици и с него завършват мръсните дни. Той е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен. На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава.

   Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

именници:

 Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий

2 януари - Св. Силвестър Римски

Православната църква почита днес Свети Силвестър. Той е управлявал цели 21 години римската църква и е покръстил самия император Константин Велики.

Денят е известен в народния календар и като Караманов ден. Той е свързан с обичая Полазване. И на този ден като на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, добър или лош, здрав или болнав, богат или беден - такава ще е годината.

      Този празник е известен още и като Карамановден.

На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер.

именници:

 Горан, Горица, Огнян, Огняна, 

 Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър

1 януари Васильовден - Сурваки

           Празника е известен още с наименованията: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Суровачка от дрян - в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже - сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие.

именници: 

 Васил, Василен, Василена, Василий, Василка,

 Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо