Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Отбелязва се ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република България.
Духовното просвещение на българския народа даде тласък на национално-освободителното движение по българските земи.В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ".
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.
.jpg)
.jpg)
