Димитровден

На 26 октомври е един от най-тачените празници у нас - денят на Св. ве­ликомъченик Димитрий Мироточиви

      Св. вмчк Димитрий живял през III в. в Солун. Баща му бил градоначалник, но тайно изповядвал Христовата вяра. От-рано възпитал сина си да живее според християнските доб­родетели, а когато момчето пораснало и било готово да раз­бере Божието слово, го кръстили. След смъртта на родите­лите си Димитрий бил назначен за гра­доначалник и бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано от импоратор Диоклетиан, той започнал открито и пред всички да изповя­два и слави името на Спасителя.

    През есента на 306 г. новият източен импера­тор Галерии отишъл в Солун и щом научил, че градоначалникът про­повядва Божието слово, заповядал да го хвърлят в тъмница.

     Любимо занимание на императора били гладиа­торските борби. Имал си любим борец - Лий и мно­го обичал да гледа как той умъртвявал против­ниците си като ги хвърлял върху остри ко­пия или в клетките на из­гладнели животни. До­шъл редът на един мо­мък християнин, наречен Нестор (неговата памет Църквата тачи на 27 ок­томври), да се изправи срещу Лий. Нестор оти­шъл в килията на Димит­рий, а той го благосло­вил. Младежът успял да пребори Лий. Императо­рът се разгневил и за­повядал да убият Нестор и Димитрий.

     Върху гроба на Димит­рий бил построен малък храм, където ставали много чудеса. След годи­ни съборили малката църква, за да издигнат по-голяма и тогава бого­молците открили нетленните мощи на Св. Димит­рий. Положили ги в сре­бърен ковчег, а от тях по­текло миро. Затова Св. Димитрий се нарича още Мироточиви. По-късно култът към Св. вмчк Ди­митрий бил пренесен в Тракия и Македония, а българи и гърци започна­ли да си оспорват покро­вителството на светеца. Днес той е почитан като патрон на славянството.

     Според народния ка­лендар с Димитровден приключва есенният селскостопански цикъл. Завършват и 12-те маги­чески дни, през които се изпълнявали различни ритуали за умиротворя-ване на зли духове и ка-раконджули. Народът смята, че с „Митровден" иде зимата и след него вече се чака първият сняг. Има поверие, че ако в нощта срещу празника луната е пълна, ще има много сняг и следващата година ще е плодородна.

Именници:

 Димитър, Димитрина, Митко, Митьо,

 Димo, Димчо, Димка, Димaнa

ДИМИТРОВСКАТА ТРАПЕЗА НЕ МОЖЕ БЕЗ ПЕРНАТО, ТИКВА И ЦАРЕВИЦА

  Традиционни гозби за трапезата на Димитров­ден са яхния от петел (ако именникът е мъж) или от кокошка (ако е жена), овчи курбан, ов-нешки гювеч, печени ябълки, сладка пита, ра­чел от тиква, пестил, ва­рена царевица.

На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник свети Иван Рилски

         На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.

   Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

     Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

   Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

    Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

    Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възспоменава всяка година на същата дата.

   Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

Празник има най-големият манастир у нас - Светата рилска обител.

14 октомври - Св. Параскева-Петка Търновска (Петковден)

      Църквата отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица. 
     Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла. 
      След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство. 
     След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство - в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.
     Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.

Именници: 

Параскева, Парашкева

На днешния ден отбелязваме 104 години от провъзгласяването на Независимостта на България.

    На днешния ден отбелязваме 104 години от провъзгласяването на Независимостта на България.
    Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново.      
     Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
     Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
     Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата "Хан-Крум" край Русе. Оттам цялтото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малиновнаписва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могилиима историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

     Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

     На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - Празник на София

       Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите и не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
      Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
       На този ден се раздават обредни хлябове, грозде и есенни плодове за здраве, щастие и любов. Извършват се кръщенета и венчавки. 

Именници: 

 София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо и Любен

14 септември - Кръстовден

Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен - Кръстовден

     Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.
Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. 

     Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.
    През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

    Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". 

    Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

    Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

    Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.

    През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

    През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.

    След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.
Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.

    Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

     Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

Именници:

 Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, 
 Кръстина, Кънчо, Ставри