20 април

Именници: Жива, Живка, Живко, Жишо, Зоя




















 †  Светли петък. Живоприемни източник на Пресвета Богородица

18 април

Международен ден за опазване на паметниците на културата

     Този празник се празнува от 1984 година. 18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. България притежава обекти в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО са:
Нематериално наследство: Нестинарството и хор на Бистришките баби.
Културно наследство: Боянската църква, Ивановските скални църкви, Казанлъшката гробница, Мадарският конник, Несебър - старият град, Рилският манастир и Свещарската гробница.

Светла сряда. Преп. Йоан. Св. мчк. Виктор

Преподобни Йоан бил ученик на св. Григорий Декаполит. Той приел монашеско пострижение твърде млад и израснал под духовно ръководство на своя учител. Когато император Лъв Армянин предприел гонение срещу почитателите на светите икони, преподобни Йоан бил подложен на жестоки мъчения заедно с учителя си Григорий. След смъртта на св. Григорий преподобни Йоан станал игумен на основания от него манастир в Цариград.

Именници: Виктор, Виктория

Христос воскресе! – Воистину воскресе!

 За християнския свят възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Първите християни са наричали Възкресение Празник на празниците, юдеите – Песах (в превод „преминаващ”), а българите сме го утвърдили в народната култура като Великден.

Във всички храмове минути преди полунощ свещениците с кръстна процесия изнасят Благодатния огън, от който всички присъстващи палят своите свещи. Процесията обикаля около църквата и пее пасхалния тропар: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

Всички се поздравяват с Христос воскресе! – Воистину воскресе!

По традиция пред множеството се чете Патриаршеското и Синодално Пасхално послание:

Възлюбени във възкръсналия Господ чеда на светата ни Църква,

Отново е Пасха и Църквата ликува! Животът тържествува, а смъртта е победена! Отново ни залива вълна от онази радост, за изричането на която думите не достигат, но която всички верни чувстват в сърцата си в утрото на Христовото Възкресение! Христос воскресе! (пълен текст ТУК)

След обявяването на Възкресението вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си. 

В народната традиция Великден се свързва и с възкръсването на природата за нов живот, с победата на пролетта над зимата. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело, израз на радостта на хората от възкръсването на природата, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. 

Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.

Велика събота

     На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

    Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

    На Велика събота в полунощ водещия службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа "Христос воскресе" и богомолците трикратно му отговарят "Во истину воскресе". Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тия, които са в гробовете, живот подари". Според предания след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството-правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.

   Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Велика събота се прославя като "най-благословения седми ден". Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.

   Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.

     Според народните вярвания на Велика събота домакините, които не са успели на Велики четвъртък да боядисат яйцата, правят това сега. В съботния ден се месят козунаци, обреден хляб, кукли - обредни хлебчета с червено яйце в средата, които се подаряват на роднински деца, които идват на гости, носят се на кръстник и роднини. Някои домакини в събота приготвят и печеното агне, за да могат на самия празник да са свободни от шетня вкъщи.

Разпети петък

     Днес е Велики петък, или Разпети петък - денят, в който Божият син Исус Христос е бил разпитван, осъден и разпънат на кръст.

     Той бил поруган, подложен на мъки, неимоверни страдания и принесен в жертва за греховете на цялото човечество. 

    На Велики петък Исус бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. 

     На този ден в храмовете отслужват опелото на Исус. Затова и днес постът е особено строг: не се яде, нито се пие (дори вода).

     Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко живо същество страда. В този ден никой не подхваща каквато и да е работа.

      През деня не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове. В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му. 

      Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.

      Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

     По време на богослужението от олтара се понася Плащеницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. 

    След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на церемонията свещеникът взима Плащеницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма. 

    Поклонението продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

Велики четвъртък - боядисваме яйцата

Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.

Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.

На Велики четвъртък се замесват и козунаците 

Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.

Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 г.