Международен ден на Черно море

       31 октомври е обявен за Ден на Черно море. През 1996 г. в Истанбул, на среща на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, за да бъде привлечено вниманието на обществеността върху усилията, необходими за спасяването му.

  През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.

   16 години след подписването на Стратегическия план учените отчитат признаци на подобрение в опазването и възстановяването. Все пак способността на Черно море да се възстановява е близо до критичната си граница и ако тя бъде премината, промените и в биосферата, и в живота на хората, ще станат необратими. 

    Най-сериозна заплаха за екосистемата на Черно море са замърсяването, свръхуловът на риба и неустойчивото развитие на крайбрежието. В деня на Черно море учените напомнят, че всеки от нас може да помогне за опазването му - като не оставя боклук по плажа и не изхвърля безразборно найлонови торбички, не излива мазнини и опасни химикали в канализацията и пести водата.

Св. мъченик Зиновий и сестра му Зиновия

    Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия живели в третия век. Прекарали живота си в киликийския град Ег. Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им.
Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ. Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример.
През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа. Идвал ред на Зиновий и Зиновия...
     Осъдени били на смърт. Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където щели да бъдат умъртвени. По пътя мълвели молитвено: - Благодарим ти, Господи, загдето ни удостои да се подвизаваме с добър подвиг, пътя да свършим, вярата да запазим. Направи ни участници в Твоята слава и ни причисли към ония, които са благоприятни на Тебе, понеже Ти си благ вовеки!
    Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зинавия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 година.

Именници: 

Зоран, Зорица, Зорка, Зорница

100 години от изграждането на храм "Александър Невски"

       В 9:30 часа ще бъде отслужена съборна света литургия в храм-паметника "Св. Александър Невски", по повод 100 годишнината от построяването на храма, съобщиха от Светия Синод.
   Литургията ще бъде отслужена от представители на поместни православни църкви, архиереи и свещенослужители от Света Гора, В края й ще бъде извършен благодарствен молебен за здравето на патриарх Максим.Самият той трябваше да отслужи литургията, той обаче няма да присъства и на честването на 98-ия си рожден ден в катедралния храм, тъй като е в болница.Ще бъде отслужен благодарствен молебен за здравето на Негово светейшество.Президентът Росен Плевнелиев ще присъства на тържествената литургия по повод 100-годишнината от изграждането на катедралата "Св. Александър Невски".
    Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев , с помощници руските архитекти Александър Смирнов  и Александър Яковлев и е издигнат на най-високото по онова време място в София. Първият проект  е бил изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е бил готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялото изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. За кратко през 1916 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий" (по това време, през Първата световна война, България и Русия са във война и влизат в сражения в Северна Добруджа), а през 1920 г. отново е върнато първоначалното име „Свети Александър Невски". Храмът е осветен на 24 август 1924 г.
     След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат внушителен брой изтъкнати руски и български специалисти, архитекти, художници и каменоделци.
Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш". Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща в първата по големина напълно завършена и действаща катедрала наБалканския полуостров ако не се вземат предвид певърнатата в джамия Света Софияв Цариград и ненапълно завършената „Свети Сава Сръбски".
     Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.

     Голяма светиня идва дар за 100-годишнината на патриаршеския катедрален храм-паметник "Св. Александър Невски". Осветено в Света гора, чудотворното копие на иконата на Света Богородица "Достойно ест" ще остане завинаги в София.

Димитровден

На 26 октомври е един от най-тачените празници у нас - денят на Св. ве­ликомъченик Димитрий Мироточиви

      Св. вмчк Димитрий живял през III в. в Солун. Баща му бил градоначалник, но тайно изповядвал Христовата вяра. От-рано възпитал сина си да живее според християнските доб­родетели, а когато момчето пораснало и било готово да раз­бере Божието слово, го кръстили. След смъртта на родите­лите си Димитрий бил назначен за гра­доначалник и бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано от импоратор Диоклетиан, той започнал открито и пред всички да изповя­два и слави името на Спасителя.

    През есента на 306 г. новият източен импера­тор Галерии отишъл в Солун и щом научил, че градоначалникът про­повядва Божието слово, заповядал да го хвърлят в тъмница.

     Любимо занимание на императора били гладиа­торските борби. Имал си любим борец - Лий и мно­го обичал да гледа как той умъртвявал против­ниците си като ги хвърлял върху остри ко­пия или в клетките на из­гладнели животни. До­шъл редът на един мо­мък християнин, наречен Нестор (неговата памет Църквата тачи на 27 ок­томври), да се изправи срещу Лий. Нестор оти­шъл в килията на Димит­рий, а той го благосло­вил. Младежът успял да пребори Лий. Императо­рът се разгневил и за­повядал да убият Нестор и Димитрий.

     Върху гроба на Димит­рий бил построен малък храм, където ставали много чудеса. След годи­ни съборили малката църква, за да издигнат по-голяма и тогава бого­молците открили нетленните мощи на Св. Димит­рий. Положили ги в сре­бърен ковчег, а от тях по­текло миро. Затова Св. Димитрий се нарича още Мироточиви. По-късно култът към Св. вмчк Ди­митрий бил пренесен в Тракия и Македония, а българи и гърци започна­ли да си оспорват покро­вителството на светеца. Днес той е почитан като патрон на славянството.

     Според народния ка­лендар с Димитровден приключва есенният селскостопански цикъл. Завършват и 12-те маги­чески дни, през които се изпълнявали различни ритуали за умиротворя-ване на зли духове и ка-раконджули. Народът смята, че с „Митровден" иде зимата и след него вече се чака първият сняг. Има поверие, че ако в нощта срещу празника луната е пълна, ще има много сняг и следващата година ще е плодородна.

Именници:

 Димитър, Димитрина, Митко, Митьо,

 Димo, Димчо, Димка, Димaнa

ДИМИТРОВСКАТА ТРАПЕЗА НЕ МОЖЕ БЕЗ ПЕРНАТО, ТИКВА И ЦАРЕВИЦА

  Традиционни гозби за трапезата на Димитров­ден са яхния от петел (ако именникът е мъж) или от кокошка (ако е жена), овчи курбан, ов-нешки гювеч, печени ябълки, сладка пита, ра­чел от тиква, пестил, ва­рена царевица.

На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник свети Иван Рилски

         На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.

   Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

     Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

   Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

    Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

    Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възспоменава всяка година на същата дата.

   Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

Празник има най-големият манастир у нас - Светата рилска обител.

14 октомври - Св. Параскева-Петка Търновска (Петковден)

      Църквата отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица. 
     Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла. 
      След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство. 
     След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство - в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.
     Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.

Именници: 

Параскева, Парашкева